Изложба живопис "Прегърнати разстояния" на В. Колибарова

Изложбата ни среща с най-новите търсения на една авторка с респектираща международна кариера, чийто житейски и творчески път вече три десетилетия е дълбоко свързан с Ню Йорк и Лонг Айлънд, САЩ.

Творческият път на В. Колибарова започва в Студия за анимационни филми "София" като художник- аниматор и дизайнер. Професионалната й траектория преминава през Богота (Кулумбия) където работи като илюстратор на свободна практика за авторитетния вестник "El Tempo", рисува детски книги и излага своето изкуство. От 1994г. тя живее и твори в САЩ. Там развива мащабна дейност като изкуствовед, куратор и експерт по класическа анимация в " Amerikan Royal Arts"- водеща компания в страната, където Весела е аниматор и реставратор на оригинални ръчно рисувани целулоиди от златната ера на студиата "Disney", "Warner Brothers" и "Hanna-Barbera". Дълги години тя е и резидентен артист и реставратор за Marlin Art, а нейни произведения са показвани в редица галерии в САЩ, Европа, Южна Америка и България.

Позната на публиката със своята пластична гъвгавост - от деликатния наивизъм и натурализъм до пейзажа и натюрморта - в това емоционално завръщане на родна сцена Весела Колибарова избира да говори на универсалния и чист език на абстракцията. 

Творбите, които ви представяме, изпълнени с акрилна боя върху платно, представляват сложни емоционални релефи. В тях заглавия като "Пролетен дъжд", "Залез" и "Венеция" не просто описват физически реалности, а служат като отправни точки към състояния на духа. Живописта на Весела се характеризира с особена сетивност към светлината и ритъма. На места авторката изгражда платната си чрез строга, почти архитектурна геометрия, където цветните блокове се застъпват и балансират взаимно - "Есен", "Баланс". В други картини композицията експлодира в свободен, експресивен жест, напомнящ за динамиката на есенния вятър или разпиляването на светлината при изгрев - "Есенен вятър", "Добро утро".

Особено силно е присъствието на текстурата в творбите на тази художничка. Чрез фини вертикални и хоризонтални щрихи, наподобяващи нишки или дъждовни следи, Весела улавя неуловимото - времето, спомена, носталгията и прехода между сезоните. Цветовата палитра варира от нежни, ефирни пастели до наситени, драматични контрасти на маджента, охра и дълбоко синьо.

Тази изложба е завръщане. Едновременно физическо и духовно. Тя е мост над океана, изтъкан от цветове, който кани зрителя да потърси собствения си баланс и да се изгуби в поезията на чистата форма.